Ден: 02.01.2017

Планината е разположена между Софийската котловина на североизток, Брезнишката котловина на запад и Пернишката котловина на югозапад. На северозапад чрез Радуйската седловина (830 m) се свързва с планината Вискяр, а на югоизток Владайската седловина я свързва с Витоша. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12-13 km. Върховете Дупевица и Добринова скала Манастирски поляни Люлинов рид Манастир „Св. св. Кирил и Методий“ Билото на планината е плоско и се издига на 1100 – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх Дупевица…

Прочети още

Водопад Стипцата се намира по течението на Бяла река, под ръба, наречен “Орляка”. Този водопад е съвсем нисък, само 7 метра, но за сметка на това е много пълноводен. Вирът под него е невероятно широк и дълбок за коритото на Бяла река.

Прочети още

Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. Първоначално планината е била смятана за част от Витоша. За пръв път братя Шкорпил я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана и я обособяват като отделна планина. я се издига в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. На североизток и изток Панчаревският пролом и язовир „Искър“ на река Искър я отделят от Лозенска и Вакарелска планина, части от Ихтиманска Средна гора. На югоизток, юг и югозапад склоновете ѝ…

Прочети още