Люлин планина
Планината е разположена между Софийската котловина на североизток, Брезнишката котловина на запад и Пернишката котловина на югозапад. На северозапад чрез Радуйската седловина (830 m) се свързва с планината Вискяр, а на югоизток Владайската седловина я свързва с Витоша. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12-13 km.
Върховете Дупевица и Добринова скала
Манастирски поляни
Люлинов рид
Манастир „Св. св. Кирил и Методий“
Билото на планината е плоско и се издига на 1100 – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх Дупевица (1255,8 m), разположен в най-югоизточната част. Североизточните склонове, обърнати към Софийската котловина, са по-стръмни от тези на югозапад към Пернишката котловина, които са полегати. Седловината Бучин проход (южно от Банкя) я разделя на 2 части – по-обширна, но по-ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна.
Изградена е от варовици, туфи, туфити и андезити. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море. Югозападните ѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на Струма, а североизточните от левите притоци на Искър – Суходолска река и др.
Преобладаващата почвена покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла с широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.
В планината Люлин е намиран скакалец Гръцка сага – на дефилето на Владайска река над Княжево, където през 1938, 1939 и 1940 г. са уловени 6 женски индивида, определени правилно едва през 2003 г.
