Калоферска планина

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.

Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на реките Росица и Габровница (ляв приток на Тунджа) и Химитлийския проход (1210 m) — от Шипченска планина. На север Новоселската и Кръвенишката котловини я отделят от планинския Черновръшки рид, част от Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към източната част на Карловската котловина и западната част на Казанлъшката котловина, а чрез планински праг Стражата, разположен между двете котловини се свързва със Сърнена Средна гора.

Билото на планината на запад е остро, а на изток широко и равно, издигнато над 2000 м н.в. Най-висока точка е връх Ботев (2375,4 m), разположен в централната ѝ част, който се явява и най-висока точка на цялата Стара планина. Други по-високи върхове са: Голям Кадемлия (Триглав, 2276 m), Параджика (2209 m), Голям Купен (2168,8 m), Юрушка грамада (2136,2 m), Кочмара (1997,6 m) и др. На юг от главното било се издигат планинските дялове Равнец и Триглав.

Южните ѝ склонове обърнати към Карловската и Казанлъшката котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от река Тунджа и десните ѝ притоци Тъжа и Габровница и левите притоци на река Стряма — Стара река и Бяла река. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон е дълбоко разчеленен от реките Росица и Видима и техните начални притоци.

Калоферска планина има сложно геоложко устройство. Образувана е върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Северният склон е изграден от юрски варовици, пясъчници и мергели, а южният — от палеозойски кристалинни скали и гранити. Почвите са сиви горски и планинско-ливадни. Билото и високите части на южния склон са покрити с високопланинска тревна растителност и храсти. Във високопланинския район на Триглав расте еделвайс. Северните склонове над 700-800 м н.в. са обрасли с букови гори. Южните склонове в голямата си част са обезлесени и еродирани, с отделни гори от бук, а в ниските части от горун, примесен с явор, шестил и храсталаци от келяв габър. В миналото са правеждани масови кампании за залесяване с иглолистни насаждения.