Шуменско плато
Шуменското плато (до 25 март 1950 г. Шуменски височини, до 31 декември 1965 Коларовски височини)[1] е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Шумен. Името на платото произлиза от разположения в източното му подножие град Шумен.
Шуменското плато се издига в южната част на Източната Дунавска равнина и е разположено между долините на реките Голяма Камчия на юг, левият ѝ Врана на югозапад и нейният ляв приток Пакуша на запад и север, която го отделя от Овче поле, разположено на север от платото. На изток се спуска стръмно към Шуменското поле. На северозапад чрез ниска седловина (260 – 270 м) се свързва с конусовидното възвишения Фисек.
В централната част на платото се намира и най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия 501,9 m), вторият по височина връх в цялата Дунавска равнина след най-високата точка на Лилякското плато. Средната му надморска височина е около 350 м. Погледнато отгоре платото има форма на неправилен четириъгълник, разтегнат от северозапад на югоизток на 14 – 15 км, а ширината му варира от 4 – 5 км на северозапад до 13 – 14 км в средната част. Има широко плоско горнище, което е наклонено на север.
Шуменското плато представлява остатък от структурно-денудационна повърхнина и е изградено от долнокредни мергели и пясъчници и сенонски варовици. С изключение на северните му склонове, които са полегати, останалите са стръмни, короновани със скални венци. Поради геоложкия му състав са в развитие повърхностни карстови форми и на платото липсват течащи води, но в подножията му бликат 70 карстови извора. От северната му част извира Мътнишка река (десен приток на Провадийска река), а от местността „Кьошковете“ води началото си река Поройна, която минава през Шумен и се влива отляво в река Голяма Камчия.
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са основно сиви горски, заети от дъбово-габърови гори и пасища. На Шуменското плато, за разлика от повечето плата в Източната Дунавска равнина липсват обработваеми земи, но по източните и южните му склонове (основно в района на село Осмар) има големи масиви от лозови насаждения.
На платото няма населени места, но по периферията му са разположени град Шумен (на източния склон) и селата Троица, Осмар и Кочово (по южния склон), Новосел, Средня и Черенча (на северозапад), Градище, Белокопитово и Лозево (по северния склон).
Покрай южния склон на платото преминава участък от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
Поради благоприятното си положение Шуменското плато е било населено още от желязната епоха и играе значителна роля през различните епохи – пещери (най-известната от тях Зандана), тракийски могили, Шуменска крепост, скални манастири, турски редути, военнопленически лагер от Втората световна война.
