Ерулска планина

Ерулска планина е планина част от Руйско-Верилската планинска редица в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник.

Планината заема централно място във физикогеографската област Краище, като границите ѝ са следните:

на север – склоновете ѝ постепенно затъват в Трънската котловина. Тази граница се отнася за планинския рид Люляк планина, приеман за най-северната част на Ерулска планина.
на изток – седловина, висока 1028 м, и най-горното течение на река Светля (десен приток на Струма) я отделят от планината Стража. Тази граница също се отнася за планинския рид Люляк планина.

За самата Ерулска планина границите са следните:

на север – в района на село Ерул чрез седловина, висока 1223 м, и с изворната област на река Светля се свързва с Люляк планина.
на изток – средното течение на река Светля я отделя от планината Любаш.
на югоизток – долината на река Селска (ляв приток на Пенкьовска река, от басейна на Струма) я отделя от Рудина планина.
на юг и югозапад – долината на Пенкьовска река (ляв приток на Треклянска река, от басейна на Струма) я отделя от Пенкьовска планина.
на запад долините на реките Мраморска (десен приток на Лешниковица) и най-горното течение на Пенкьовска и седловината Пътни дел (1025 м) я отделят от Еловишка планина.

В тези си граници от север на юг дължината ѝ е около 25 км, а ширината – до 12 км. Северната част на планината, заключена между Трънската котловина на север, планината Стража на изток и изворната област на река Светля на юг носи името Люляк (Люцкан планина). Билото на планината е плоско с форма на дъга, отворена на югоизток. На юг от него се спускат дълги ридове, а на север към Трънската котловина, ридовете са по къси и ниски. Изградена е от кристалинни шисти, гранити, варовици и флиш. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са кафяви горски и рендзини, върху които са разпространени широколистни гори.