Екопътека „Очарованието на торфището“
Изминаването на екопътека „Очарованието на торфището“ отнема около 2 часа и 40 минути. Екопътеката започва от планинския курорт „Семково“ и достига до Сухото езеро. Маршрутът започва от комплекс „Семково“, като се минава по черен път през гора от бял бор и смърч, минава се покрай хижа „Семково“, надясно през „Уплашената чешма“ и се стига до началото на маркирана туристическа пътека за крайната точка на маршрута – Сухото езеро.
Маршрутът от комплекс „Семков“о до „Уплашената чешма“ се изминава за около 40мин. „Уплашената чешма“ носи това наименование, тъй като преди десетина години местен човек видял там мечка и много се изплашил. Дървесните видове, които ще срещнете по пътя си до Сухото езеро са смърч, бяла мура, бял бор, клек. По високопланинските поляни могат да се видят красиви цветя като планинската камбанка, дребнолюспестия карамфил, рилската жълтица, ниската жълтуга, карпатския спореж, българската горчивка, а от орхидеите – чернушка и комароцветна гимнадения. Торфищата със своите специфични условия са местообитание на редица стенотопни животни като паяците от род Pardosa и Pirata.
Торфищата са убежище за растителен и животински свят, адаптиран към специфични фактори на средата – малко хранителни вещества, заблатен терен, киселинни води. Подобни странни същества са насекомоядните растения, каквото е балканската петлюга. Нея ще видите по маршрута. Листата й са снабдени със специални жлези, които отделят лепкав секрет и „залавят” насекомите в капана си.
При движение по повърхността на торфището, сякаш стъпвате върху „жив килим“ от мъх. Състои се от два слоя – плитък повърхностен слой, през който водата тече сравнително бързо и плътен аморфен слой от торф, наречен „калотерм“. Калотермът запазва условията на средата удивително постоянни и неподвластни на постоянно променящия се външен свят, тъй като е предпазван от повърхностния слой,. Торфищата поемат значителни количества от водата при обилните дъждове и снеготопенето и така предотвратяват наводненията в по-ниските части.
Екопътеката обхваща „пъстървовата“ зона на реките. Районът е сравнително беден на земноводни и особено на влечуги – общо само 19 таксона. Четири от срещащите се видове са реликти – усойница, алпийски тритон, живороден гущер и планинска водна жаба.
След местността „Бранището“ пътеката преминава през стара гора от бяла мура, след което се минава през поляни, обрасли с клек, и през високопланински пасища, които са непосредствено преди самото Сухо езеро. Сухото езеро не пресъхва през лятото. То е разположено на 2 045 м. на циркусен праг. Дълго е 175 м., широко 125 м., а водната му повърхност е с площ 21,9 дка.
Използването на торфа и сфагновите мъхове става от векове заради антибактериалните им свойства. В днешни дни градинарите ценят сфагновия торф заради устойчивостта му на разлагане и способността му да неутрализира миризми, а в миналото моряците често вземали със себе си торфищна вода, тъй като тя оставала прясна за много по-дълго време от обикновената.
В района на община Белица не само можете да научите много неща за торфа, но и да го „преживеете”. Белица е от малкото места в България, където това може да се случи.
Туристически маршрут с екопътека: к.м.“Семково“ – хижа „Семково“ – м. „Уплашена чешма“ – Сухото езеро – 9.5 км / 2 ч. и 40 мин.
– к.м.“Семково“ – хижа „Семково“ – 3 км / 30 мин.
– хижа „Семково“ – м. „Уплашена чешма“ – 0.5 км / 10 мин.
– м. „Уплашена чешма“ – Сухото езеро – 6 км / 2 ч.
