Етикет: Планини

Баташка планина е мощен планински рид с централно местоположение в Западните Родопи, между долините на реките Чепинска, Девинска и Въча, на територията на области Пазарджик и Смолян. Планината има форма на изпъкнала на юг дъга с дължина около 60 км и ширина до 15-20 км и площ около 250 km2. На запад и югозапад долината на Чепинска река и поредица от високи седловини я отделят от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. На северозапад и север склоновете ѝ постепенно потъват в Чепинската и Баташката котловина, а след това долината на Стара…

Прочети още

Планината се простира в посока изток-запад, като дължината ѝ е 63 km, а средната ширина 7 – 9 km. На север граничи със Струмишкото и Санданско-Петричкото поле, които я отделят от планината Огражден. На изток с Рупелският пролом на река Струма я отделя от Сенгелска планина, а на запад Костуринската седловина (482 m) и проломът на река Тракийна (десен приток на река Струмешница) в Република Македония – от планините Смърдеш и Плавуш. На юг се спуска стръмно към Серското поле, а седловина Дова тепе (306 m) я отделя от Круша планина. Гледана…

Прочети още

Карнобатска планина е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в Област Бургас, между долината на река Луда Камчия и Карнобатската котловина. Карнобатска планина се издига в средната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 30 km и ширина 8-10 km. На запад Карнобатския проход (310 m) я отделя от Стидовска планина, а на изток — Айтоският проход (350 m) — от Айтоска планина. На север долината на река Луда Камчия я отделя от Върбишка планина, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Карнобатската и…

Прочети още

Царичка планина е планина в Западна България и в Югоизточна Сърбия, във физикогеографската област Краище, част от Милевско-Конявската планинска група, в Кюстендилска и Пернишка област. Планината е разположена от двете страни на границата ни със Сърбия, между гранични пирамиди с №№ от 160 до 163. На север чрез седловина висока 1605 м се свързва с планината Кървав камък, а на юг седловина висока 1573 м я свързва с Милевска планина. Най-високата ѝ точка е връх Острика (1670,9 м), разположен на самата граница при гранична пирамида № 161 (42°38′49″ с. ш. 22°27′17″…

Прочети още

Хижа Мандрата се намира в местността Смесите. Представлява двуетажна масивна сграда с капацитет 20 места, бивша селскостопанска постройка – мандра. От 2008 г. е преустроена на хижа и приема посетители. От хижата се открива панорама към м. Смесите. През пролетта, високопланинската поляна се покрива с плащеница от безброй разцъфтели сини минзухари.

Прочети още

От хижа Дерменка се тръгва на югоизток по коларски път, извеждащ на удобната за ски през зимата долина Мечо поле. Пътят я пресича по хоризонтал и навлиза в букова гора. Излезе ли се на поляна, отпред се изправя двуглавия връх Гюрдуктепе. Предполага се, че някога на него е имало наблюдателна кула – част от сигналната система, осигуряваща безопасността на Копсис. От Гюрдуктепе пътеката започва да слиза надолу и достига седловината, където има няколко почти непресъхващи локви. На изток пътеката навлиза в иглолистна гора, наречена Сопотски чамлък, и скоро от нея…

Прочети още