Етикет: Планини

Ржана планина е планина в северния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина, област Враца и Софийска област, между Искърския пролом и Ботевградската котловина. По източното ѝ подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина Ржана планина има овална форма с диаметър около 15-16 км. На север Искърският пролом я отделя от Врачанска планина, а на запад и югозапад долината на река Габровница (десен приток на Искър) — от Голема планина. На изток долината на Малката река (десен приток на Искър) и седловина висока 567 м…

Прочети още

Габровските възвишения (или Габровски височини) са хълмисто-ридово възвишение във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Габрово и Велико Търново. Габровските височини се издигат между долините на реките Янтра и Белица, които ги отделят съответно от Черновръшкия рид на запад и Еленските възвишения на изток. На север възвишенията достигат до долината на Дряновска река и левия ѝ приток река Андък, като на северозапад, в района на село Донино седловина висока 537 м ги отделя от платото Стражата. Южната граница на възвишенията се явява и условна граница между Предбалкана и Стара…

Прочети още

Ихтиманска Средна гора е планински дял в западната част на Средна гора между долините на реките Искър на запад и Тополница на изток. Западната граница започва от Боровецката седловина, спуска се по долината на река Боровецка Бистрица и по река Искър достига язовирната стена на Панчаревското езеро. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад Самоковска котловина и планините Плана и Витоша. Северната граница преминава по южните периферии на Софийската, Саранската, Камарската и Златишко-Пирдопската котловина. Тук чрез три планински прага — Негушевски рид, Опорски рид и Гълъбец…

Прочети още

Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното и било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток. Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието, като границите ѝ са следните: на север и североизток – Софийската котловина на запад – Пернишката котловина на юг – северозападната част (Палакария) на Самоковската котловина на северозапад – Владайската седловина (860 m) я свързва планината Люлин на изток – седловината…

Прочети още

Планината Мургаш е дял от Западна Стара планина, в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до Ботевградската, а на юг стръмно се спускат към Софийската, Саранската и Камарската котловини. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с Голема планина, а на запад горната долина на река Елешница и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със Софийска планина. На изток долината на река Бебреш (ляв приток на Малки Искър) я отделя от планината Било, а Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я свързва…

Прочети още

Крушевска планина (или Черни рид) е планински рид в източната част на Западните Родопи, северно разклонение на Переликско-Преспанския дял, на територията на Област Пловдив. Крушевска планина представлява северно разклонение на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, отклоняваща се от него северозападно от село Глогино. Простира се от север-северозапад на юг-югоизток на 11 км, а ширината ѝ е 4-5 км. На изток дълбоката долина на Белишка река я отделя от рида Градище (също разклонение на Переликско-Преспанския дял), а на запад долините на Манастирска река (горното течение на Юговска река) и десният ѝ…

Прочети още