Етикет: Планини

Планината Козница се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 m) и долината на река Бързия я отделя от Берковска планина, а на изток чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с Врачанска планина, също част от Стара планина. На север се спуска стръмно към Берковската и Вършецката котловини, а южният ѝ склон е полегат и няма ясно изразена граница с планината Понор. На югоизток част от Искърския пролом я отделя от Голема планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Западния…

Прочети още

Веслец е планински рид в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Враца. Планинския рид Веслец се издига във вътрешната структурна ивица на Западния Предбалкан и е разположен северно от Врачанска планина и долината на река Искър. На запад и югозапад се спуска стръмно към Врачанското поле, а на север — със стръмни варовикови откоси към горното поречие на река Скът. На североизток чрез ниска седловина при село Цаконица се свързва с дъгообразния рид Венеца, а на изток постепено преминава в Каменополското плато. Южните склонове са полегати и плавно преминават в Мездренската…

Прочети още

Вискяр е планина в Западна България, на границата между Софийска и Пернишка област, част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието. Планината е разположена между Бурелската котловина на север и Софийската котловина на североизток, а на юг склоновете ѝ постепенно потъват в Брезнишката котловина. На югозапад чрез Ярославската седловина (964 m) се свързва със Завалска планина, а на югоизток чрез Радуйската седловина (830 m) — с планината Люлин. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 15 km, а максималната ѝ ширина е около 5-6 km. Вискяр е ниска планина, с…

Прочети още

Кобилска планина е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група и е разположена между долината на Треклянска река (десен приток на Струма) на североизток, която я отделя от Пенкьовска планина. На югоизток долината на Добридолска река (десен приток на Треклянска река) я отделя от Земенска планина, а на север и северозапад долината на Бъзовичка река (също десен приток на Треклянска река) — от Милевска планина. На запад в района на село Уши чрез седловина…

Прочети още

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на…

Прочети още

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска — 65%. Странджа е ниска…

Прочети още