Етикет: Планини

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус[1], на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus; на славянски: Маторни гори; на турски: Коджабалкан или Балкан, от персийската дума balkaneh – „висок, който се извисява“), е планинска верига на Балканския полуостров (на чието турско име полуостровът е наречен), на територията на България (предимно) и Сърбия. За пръв път името Стара планина се споменава през 16 век. Простира се на запад от Белоградчишкия проход (между община Белоградчик, област Видин и община Княжевац, Зайчарски окръг) до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част…

Прочети още

Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия — от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан. Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600-700 m, със…

Прочети още

Дяволският мост (на турски: Şeytan Köprüsü) е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните). Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е…

Прочети още

Винаровските височини е плоско възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Видин. Винаровските височини се издигат в най-северната част на Западната Дунавска равнина и са разположени между Видинската низина на югоизток и Бреговско-Новоселската низина на северозапад. На североизток се спускат стръмно към десния бряг на Дунав в района на селата Флорентин и Ясен, а на югозапад достигат до долината на Делейнска река, ляв приток на Тополовец. Дължината им от североизток на югозапад е около 10 км, а ширината от северозапад на югоизток – около 7 км. Максимална височина 232.6 м,…

Прочети още

На около 8 км. Северозападно от Калофер в м.”Бяла река” близо до Калоферски мъжки манастир на територията на Национален парк „Централен Балкан” се намира еко-пътека”Бяла река”. Пътеката е част от комплекс „Бяла река” включващ още бивак”Бяла река” и детски център за оцеляване сред природата „Джендема”. Съоръжението е изградено и се подържа от Дирекцията на парка с цел популяризиране природното богатство на тази защитена територия. За целта са изградени 8 моста в най атрактивната част от ждрелото на реката и са поставени 7 модула разказващи за дивият свят в парка. Това…

Прочети още

Пещера “Бачо Киро” се намира в районна на Дряновския манастир, в живописните каньони на р.Андъка и р.Дряновска.Отстои на 300 м. от манастира “Св.Архангел Михаил” в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 год.а името си получавапрез 1940 год.в чест на героя от Априлското въстаниеБачо Киро, 1962 год. е обявена за природна забележителност. Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м.За посетителие оформена благоустроена част от700 м. Образувана е в…

Прочети още