Етикет: Маршрути

Светиниколска се издига в най-западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от юг-югоизток на север-северозапад преминава държавната граница между двете страни, между пограничните пирамиди от № 341 (Светиниколски проход, 1386 м) до № 367 (Белоградчишки проход, 570 м). Тези два прохода я отделят съответно от Чипровска планина на югоизток и планината Бабин нос (част от Западния Предбалкан) на северозападн. На североизток чрез продълговатото синклинално понижение между селата Салаш и Чупрене се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На…

Прочети още

Веслец е планински рид в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Враца. Планинския рид Веслец се издига във вътрешната структурна ивица на Западния Предбалкан и е разположен северно от Врачанска планина и долината на река Искър. На запад и югозапад се спуска стръмно към Врачанското поле, а на север — със стръмни варовикови откоси към горното поречие на река Скът. На североизток чрез ниска седловина при село Цаконица се свързва с дъгообразния рид Венеца, а на изток постепено преминава в Каменополското плато. Южните склонове са полегати и плавно преминават в Мездренската…

Прочети още

Кобилска планина е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група и е разположена между долината на Треклянска река (десен приток на Струма) на североизток, която я отделя от Пенкьовска планина. На югоизток долината на Добридолска река (десен приток на Треклянска река) я отделя от Земенска планина, а на север и северозапад долината на Бъзовичка река (също десен приток на Треклянска река) — от Милевска планина. На запад в района на село Уши чрез седловина…

Прочети още

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на…

Прочети още

Тази красива местност е разположена в северните склонове на връх Жални, на около 60 м под върха. Според някои легенди, той е наречен така, защото тук Крали Марко е оплаквал похитената си от турците сестра. Трите чучура дават началото на река Жална.

Прочети още

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска — 65%. Странджа е ниска…

Прочети още