Етикет: Маршрути

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ площ. Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в….

Прочети още

Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на планината — Мусала̀, със своите 2925,2 m е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан —…

Прочети още

Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напреко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част — на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината Черната скала) до гранична пирамида № 96 (Велбъждкия проход). Границите на планината са следните: От Велбъждкия проход (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на Каменишката котловина,…

Прочети още

Лиса планина (до 29 юни 1942 г. Сакар Балкан)[1] е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в области Търговище и Сливен, между историко-географските области Сланник на запад и Герлово на изток. Планината се простира в посока североизток-югозапад с дължина около 30 km и максимална ширина до 15 km. На северозапад чрез полегати склонове се спуска към историко-географската област Сланник, а на изток, с по-стръмни – към историко-географската област Герлово. На запад долината на Стара река я отделя от Еленските възвишения. На север чрез ниска седловина в района на…

Прочети още

Стидовска планина е планина, дял от Източна Стара планина, в области Сливен и Бургас, между долината на река Луда Камчия и Карнобатската котловина (Сунгурларското поле). Стидовска планина се издига в южната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 40 км и ширина 8-9 км. На север долината на река Луда Камчия я отделя от Котленска и Върбишка планина. На изток Карнобатският проход (310 м) я отделя от Карнобатска планина, а на запад Сливенският проход — от Сливенска планина. На юг полегатите ѝ склонове постепенно затъват в…

Прочети още

Берковската планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по част от билото ѝ от югоизток на северозапад преминава държавната граница между двете държави, между пограничните пирамиди от № 304 (връх Сребърна 1931 м) до № 315 (седловината Суровичница). На северозапад чрез седловината Суровичница (1356 м) се свързва с Чипровска планина, а на югоизток Петроханският проход (1410 м) и долината на река Нишава я отделят съответно от планините Козница и Понор, които са части от Западна Стара планина. На североизток чрез…

Прочети още