Етикет: Маршрути

Винаровските височини е плоско възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Видин. Винаровските височини се издигат в най-северната част на Западната Дунавска равнина и са разположени между Видинската низина на югоизток и Бреговско-Новоселската низина на северозапад. На североизток се спускат стръмно към десния бряг на Дунав в района на селата Флорентин и Ясен, а на югозапад достигат до долината на Делейнска река, ляв приток на Тополовец. Дължината им от североизток на югозапад е около 10 км, а ширината от северозапад на югоизток – около 7 км. Максимална височина 232.6 м,…

Прочети още

Пещера “Бачо Киро” се намира в районна на Дряновския манастир, в живописните каньони на р.Андъка и р.Дряновска.Отстои на 300 м. от манастира “Св.Архангел Михаил” в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 год.а името си получавапрез 1940 год.в чест на героя от Априлското въстаниеБачо Киро, 1962 год. е обявена за природна забележителност. Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м.За посетителие оформена благоустроена част от700 м. Образувана е в…

Прочети още

Чудинска е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил[1]. Тя е най-западната българска планина. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7-8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад…

Прочети още

Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. Първоначално планината е била смятана за част от Витоша. За пръв път братя Шкорпил я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана и я обособяват като отделна планина. я се издига в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. На североизток и изток Панчаревският пролом и язовир „Искър“ на река Искър я отделят от Лозенска и Вакарелска планина, части от Ихтиманска Средна гора. На югоизток, юг и югозапад склоновете ѝ…

Прочети още

Вакарелска планина (среща се като Вакарелски дял, Вакарелски рид или Вакарелски възвишения) e планински рид в Ихтиманска Средна гора. Вакарелска планина е разположена в северозападната част на Ихтиманска Средна гора, като на северозапад и югоизток склоновете ѝ постепенно затъват в Софийската и Ихтиманската котловина. На изток и юг чрез ниски седловини се свързва с останалите части на Ихтиманска Средна гора — ридовете Белица и Септемврийски, на запад долината на Габренска река (ляв приток на Лесновска река, от басейна на Искър) я отделя от Лозенска планина, а на югозапад язовир „Искър“…

Прочети още

Планината се простира от север на юг на около 17 км, а ширината ѝ от запад на изток достига до 12 км. Разположена е в южната част на физикогеографската област Краище като границите ѝ са следните: На изток — Земенският пролом на река Струма я отделя от Конявска планина. На юг — долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от Кюстендилската котловина. На югозапад — долината на река Драговищица я отделя от Чудинска планина. На запад — долината на река Уйнещица (ляв приток на Драговищица) я отделя…

Прочети още