Етикет: Маршрути

Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проходи. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10-12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) — от…

Прочети още

Билото на планината в западната и централната част е плоско, разположено на около 1200 – 1300 m н.в. На изток от връх Колош, в Гологлавските височини и на юг в Поглед планина то се понижава. Западните и южните ѝ склонове, обърнати към долината на река Струма са стръмни, а северните към Радомирската котловина са стъпаловидни. Най-голямо разпространение в планината имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици. В по-малко количество на североизток се намират средноюрски седименти – конгломерати, пясъчници и глини. Второ място по разпространение заемат среднотриаските седименти – варовици…

Прочети още

Името му произлиза от „Мус Аллах“, или планината на „Аллах“, и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от Курорта Боровец. 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369м. Оттам до хижа Мусала (2430м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха – още близо два часа. На самия връх през 2.10.1932г е построена метеорологична станция. Там…

Прочети още

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус[1], на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus; на славянски: Маторни гори; на турски: Коджабалкан или Балкан, от персийската дума balkaneh – „висок, който се извисява“), е планинска верига на Балканския полуостров (на чието турско име полуостровът е наречен), на територията на България (предимно) и Сърбия. За пръв път името Стара планина се споменава през 16 век. Простира се на запад от Белоградчишкия проход (между община Белоградчик, област Видин и община Княжевац, Зайчарски окръг) до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част…

Прочети още

Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия — от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан. Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600-700 m, със…

Прочети още

Това е кръгов пешеходен маршрут с дължина 7,5 км и продължителност на прехода 5-5,5 часа. Разположен е южно от кв. Видима на гр. Априлци, между  980 – 1 400 м н. в. Започва от м. Мазането и предлага на посетителите образователна програма на теми: пещери, пещерни обитатели, резерват “Северен Джендем” и ландшафт. Следва зимната пътека за х. Плевен, излиза на предвидено място за почивка – полянка в 100-годишна букова гора, близо до разклона за х. Плевен и за пещерата “Водните дупки”, отстоящи на около 40 минути пешеходен преход. Маршрутът за пещерата…

Прочети още