Етикет: Полезно

Чудинска е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил[1]. Тя е най-западната българска планина. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7-8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад…

Прочети още

Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. Първоначално планината е била смятана за част от Витоша. За пръв път братя Шкорпил я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана и я обособяват като отделна планина. я се издига в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. На североизток и изток Панчаревският пролом и язовир „Искър“ на река Искър я отделят от Лозенска и Вакарелска планина, части от Ихтиманска Средна гора. На югоизток, юг и югозапад склоновете ѝ…

Прочети още

Живописната природна забележителност водопадът “Вара” или както е по – известен „Гложенският водопад” се намира в края на селото по пътя към близкия град Тетевен. Водопадът е наречен „Вара“ заради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът се намира нависоко, нагоре в гората и прелива всеки път, когато има по – обилни дъждове. Особено забележително е когато през зимата ледове сковат водопада. Ако се разходите в местността около тази забележителност и се вгледате в земята щe видите, че всичко около Вас е посипано с дребни черупки, напомнящи рапанчетата разпръснати по…

Прочети още

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на…

Прочети още

Вакарелска планина (среща се като Вакарелски дял, Вакарелски рид или Вакарелски възвишения) e планински рид в Ихтиманска Средна гора. Вакарелска планина е разположена в северозападната част на Ихтиманска Средна гора, като на северозапад и югоизток склоновете ѝ постепенно затъват в Софийската и Ихтиманската котловина. На изток и юг чрез ниски седловини се свързва с останалите части на Ихтиманска Средна гора — ридовете Белица и Септемврийски, на запад долината на Габренска река (ляв приток на Лесновска река, от басейна на Искър) я отделя от Лозенска планина, а на югозапад язовир „Искър“…

Прочети още

Планината се простира от север на юг на около 17 км, а ширината ѝ от запад на изток достига до 12 км. Разположена е в южната част на физикогеографската област Краище като границите ѝ са следните: На изток — Земенският пролом на река Струма я отделя от Конявска планина. На юг — долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от Кюстендилската котловина. На югозапад — долината на река Драговищица я отделя от Чудинска планина. На запад — долината на река Уйнещица (ляв приток на Драговищица) я отделя…

Прочети още