Категория: Полезно

Вакарелска планина (среща се като Вакарелски дял, Вакарелски рид или Вакарелски възвишения) e планински рид в Ихтиманска Средна гора. Вакарелска планина е разположена в северозападната част на Ихтиманска Средна гора, като на северозапад и югоизток склоновете ѝ постепенно затъват в Софийската и Ихтиманската котловина. На изток и юг чрез ниски седловини се свързва с останалите части на Ихтиманска Средна гора — ридовете Белица и Септемврийски, на запад долината на Габренска река (ляв приток на Лесновска река, от басейна на Искър) я отделя от Лозенска планина, а на югозапад язовир „Искър“…

Прочети още

В землището на село Гложене се намира чудната пещера Драганчовица, която ще ви изуми с нейните форми и големина. За да стигнете до нея се минава по пътя към град Ябланица, но на едно място, недалеч от селото, е необходимо да продължите пеша. Пещерата е изключителна, но още по – изключителна е легендата, която се носи за нея. Тя звучи така: “Било то някога в Люлюшкия баир до Гложене. Когато слънцето се показвало над върховете и с шепа обирало сребърните мъниста на росата, много стада плъзвали по баирите. Своето стадо…

Прочети още

Беляковското плато е платовидна област в Северна България, Средния Предбалкан, област Велико Търново, част от Търновските височини. Беляковското плато се простира в западната част на Търновските височини, на запад от Търновския пролом на река Янтра. Източните му склонове обърнати към долината на Янтра и северните – към долината на река Росица са стръмни, на места отвесни, увенчани със скални венци. На юг към долината на река Янтра склоновете му не са така стръмни и по тях са разположени голяма част от новите квартали на град Велико Търново. На запад се спуска…

Прочети още

Ерулска планина е планина част от Руйско-Верилската планинска редица в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник. Планината заема централно място във физикогеографската област Краище, като границите ѝ са следните: на север – склоновете ѝ постепенно затъват в Трънската котловина. Тази граница се отнася за планинския рид Люляк планина, приеман за най-северната част на Ерулска планина. на изток – седловина, висока 1028 м, и най-горното течение на река Светля (десен приток на Струма) я отделят от планината Стража. Тази граница също се отнася за планинския рид Люляк планина. За…

Прочети още

Голема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10-15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг — долината на Батулийска река (десен приток на Искър) — от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва…

Прочети още

Планината е част от Осогово-Беласишката планинска група. На изток склоновете ѝ се спускат стръмно към Кресненското дефиле на река Струма и северната част на Санданско-Петричката котловина, които я отделят от Пирин. На запад огражда от югоизток, юг и югозапад историко-географската област Малешево, а западно от македонското село Владимирово чрез висока седловина се свързва с планината Плачковица. На север през седловината Седлото (Четало, 1619 м) в местността Момина чешма се свързва с планината Влахина, а долината на Сушичка река (десен приток на Струма) и притока ѝ Любишевска река я отделят от…

Прочети още