Категория: Планини

Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките Стряма на запад и Тунджа на изток. На север достига до южните части на Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловина и Межденишкия пролом на река Тунджа, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина и Ямболското поле. Чрез планинският праг Стражата (Кръстец) на север се свързва с Калоферска планина, дял от Стара планина. Дължината ѝ от запад на изток е 153 км, а ширина от 35 км в средата до 5 км на изток.…

Прочети още

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 25 km, а ширината ѝ е 6-7 km. На североизток и югозапад склоновете ѝ постепенно затъват съответно в Пернишката и Радомирската котловина. На запад Чардакския пролом на река Струма я отделя от планината Черна гора, а на югоизток най-горното течение на Струма — от Витоша. Южно от село Боснек чрез седловина висока 933 m двете планини (Голо бърдо и Витоша) се съединяват. Билото на планината е разположено на 1000-1100 m н.в., а склоновете ѝ са слабо наклонени, обезлесени и набраздени от…

Прочети още

Гламата е изолирано възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Монтана. Гламата е изолирано възвишение в Западната Дунавска равнина на границата с Предбалкана, издигащо се югозападно от село Клисурица, Община Монтана. Западните и северните склонове на възвишението са стръмни и се спускат почти отвесно (денивелация от 80 до 100 М) над язовир „Клисурица“ и долината на река Селска бара (горното течение на река Цибрица). На юг чрез ниска (около 280-290 м) седловина се свързва със северния склон на Широка планина, част от Предбалкана. Максимална височина връх Гламата (333,8 м),…

Прочети още

Камчийска планина (от 29 юни 1942 г. Тичанска планина, официално името Камчийска планина не е възстановено, но се използва в научната литература и в картографията)[1] е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в области Варна и Бургас, между река Луда Камчия и Черно море. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източна Стара планина. Камчийска планина се издига в най-североизточната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 55 km и ширина 10 – 15 km. На запад проломът на Луда…

Прочети още

Голема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10-15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг — долината на Батулийска река (десен приток на Искър) — от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва…

Прочети още

Трънското ждрело или Ломнишкото ждрело е пролом на река Ерма, намиращ се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница. Скалите в ждрелото са високи над 100 метра. Трънското ждрело на Ерма е под номер 39 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печатът се намира в механа на километър преди ждрелото и в туристическия информационен център на град Трън.

Прочети още