Категория: Планини

Камчийска планина (от 29 юни 1942 г. Тичанска планина, официално името Камчийска планина не е възстановено, но се използва в научната литература и в картографията)[1] е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в области Варна и Бургас, между река Луда Камчия и Черно море. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източна Стара планина. Камчийска планина се издига в най-североизточната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 55 km и ширина 10 – 15 km. На запад проломът на Луда…

Прочети още

Голема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10-15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг — долината на Батулийска река (десен приток на Искър) — от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва…

Прочети още

Трънското ждрело или Ломнишкото ждрело е пролом на река Ерма, намиращ се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница. Скалите в ждрелото са високи над 100 метра. Трънското ждрело на Ерма е под номер 39 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печатът се намира в механа на километър преди ждрелото и в туристическия информационен център на град Трън.

Прочети още

Софийска планина се простира на повече от 35 км северно от Софийската котловина, а ширината ѝ е 10-12 км. На северозапад долините на реките Крива река (ляв приток на Блато от басейна на Искър) и Дълбочица (ляв приток на Искър) я отделят от Мала планина, а долината на Батулийска река (десен приток на Искър) — от Голема планина. Чрез седловина висока 1091 м се свързва на изток с планината Мургаш. Между град Нови Искър и село Реброво на протежение от 13,5 км се проломява от река Искър. Билото ѝ е…

Прочети още

Планината е част от Осогово-Беласишката планинска група. На изток склоновете ѝ се спускат стръмно към Кресненското дефиле на река Струма и северната част на Санданско-Петричката котловина, които я отделят от Пирин. На запад огражда от югоизток, юг и югозапад историко-географската област Малешево, а западно от македонското село Владимирово чрез висока седловина се свързва с планината Плачковица. На север през седловината Седлото (Четало, 1619 м) в местността Момина чешма се свързва с планината Влахина, а долината на Сушичка река (десен приток на Струма) и притока ѝ Любишевска река я отделят от…

Прочети още

Средна гора е средновисока планина в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. Най-високата ѝ точка е връх Голям Богдан (1603,4 м), разположен в средната ѝ най-висока част – Същинска Средна гора. Административно планината попада в 7 области: София (град), Софийска област, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол. Планината е разположена между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. На запад се простира до долината на река Искър, а на изток – до завоя на река Тунджа, северно от град Ямбол. Дължината ѝ от запад на…

Прочети още