Категория: Планини

Деветашкото плато е плато в Северна България, Средния Предбалкан, области Ловеч, Габрово и Велико Търново. Деветашкото плато се простира в северната част на Средния Предбалкан, между долините на реките Осъм на севрозапад и Росица на югоизток. На югозапад река Гостинка (десен приток на Осъм), а на юг река Мъгъра (ляв приток на Росица) го отделят съответно от Ловчанските височини и Севлиевските весочини. Южно от село Брестово чрез ниска седловина (440 м) се свързва с Ловчанските височини. По северното му подножие преминава условната граница между Средната Дунавска равнина и Средния Предбалкан.…

Прочети още

Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области Софийска, Пернишка и Кюстендилска. Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, а ширината ѝ е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m) и Рила на юг — чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад — към Дупнишката (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част…

Прочети още

Буйновското ждрело се намира край село Буйново, община Борино. Има дължина около 10км. Това е един впечатляващите с красота природни кътове в Родопите и привлича посещението на много туристи. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до с. Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните скали са толкова близо, че оставят у Вас впечатление, че може да прескочите отсреща. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население “Вълчия скок”. Жителите на съседното село Буйново разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за…

Прочети още

Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките Стряма на запад и Тунджа на изток. На север достига до южните части на Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловина и Межденишкия пролом на река Тунджа, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина и Ямболското поле. Чрез планинският праг Стражата (Кръстец) на север се свързва с Калоферска планина, дял от Стара планина. Дължината ѝ от запад на изток е 153 км, а ширина от 35 км в средата до 5 км на изток.…

Прочети още

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 25 km, а ширината ѝ е 6-7 km. На североизток и югозапад склоновете ѝ постепенно затъват съответно в Пернишката и Радомирската котловина. На запад Чардакския пролом на река Струма я отделя от планината Черна гора, а на югоизток най-горното течение на Струма — от Витоша. Южно от село Боснек чрез седловина висока 933 m двете планини (Голо бърдо и Витоша) се съединяват. Билото на планината е разположено на 1000-1100 m н.в., а склоновете ѝ са слабо наклонени, обезлесени и набраздени от…

Прочети още

Гламата е изолирано възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Монтана. Гламата е изолирано възвишение в Западната Дунавска равнина на границата с Предбалкана, издигащо се югозападно от село Клисурица, Община Монтана. Западните и северните склонове на възвишението са стръмни и се спускат почти отвесно (денивелация от 80 до 100 М) над язовир „Клисурица“ и долината на река Селска бара (горното течение на река Цибрица). На юг чрез ниска (около 280-290 м) седловина се свързва със северния склон на Широка планина, част от Предбалкана. Максимална височина връх Гламата (333,8 м),…

Прочети още