Категория: Планини

Билото на планината в западната и централната част е плоско, разположено на около 1200 – 1300 m н.в. На изток от връх Колош, в Гологлавските височини и на юг в Поглед планина то се понижава. Западните и южните ѝ склонове, обърнати към долината на река Струма са стръмни, а северните към Радомирската котловина са стъпаловидни. Най-голямо разпространение в планината имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици. В по-малко количество на североизток се намират средноюрски седименти – конгломерати, пясъчници и глини. Второ място по разпространение заемат среднотриаските седименти – варовици…

Прочети още

Чипровска планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от югоизток на северозапад преминава част от държавната граница между двете страни, от погранична пирамида № 315 (седловината Суровичница, 1356 м) до пирамида № 341 (Светиниколски проход, 1386 м). Тези две седловини я свързват съответно с Берковска планина на югоизток и Светиниколска планина на северозапад, а долините на реките Дългоделска Огоста (десен приток на Огоста) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) я отделят…

Прочети още

Името му произлиза от „Мус Аллах“, или планината на „Аллах“, и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от Курорта Боровец. 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369м. Оттам до хижа Мусала (2430м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха – още близо два часа. На самия връх през 2.10.1932г е построена метеорологична станция. Там…

Прочети още

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус[1], на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus; на славянски: Маторни гори; на турски: Коджабалкан или Балкан, от персийската дума balkaneh – „висок, който се извисява“), е планинска верига на Балканския полуостров (на чието турско име полуостровът е наречен), на територията на България (предимно) и Сърбия. За пръв път името Стара планина се споменава през 16 век. Простира се на запад от Белоградчишкия проход (между община Белоградчик, област Видин и община Княжевац, Зайчарски окръг) до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част…

Прочети още

Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия — от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан. Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600-700 m, със…

Прочети още

Винаровските височини е плоско възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Видин. Винаровските височини се издигат в най-северната част на Западната Дунавска равнина и са разположени между Видинската низина на югоизток и Бреговско-Новоселската низина на северозапад. На североизток се спускат стръмно към десния бряг на Дунав в района на селата Флорентин и Ясен, а на югозапад достигат до долината на Делейнска река, ляв приток на Тополовец. Дължината им от североизток на югозапад е около 10 км, а ширината от северозапад на югоизток – около 7 км. Максимална височина 232.6 м,…

Прочети още