Категория: Полезно

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ площ. Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в.…

Прочети още

Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на планината — Мусала̀, със своите 2925,2 m е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан —…

Прочети още

Стидовска планина е планина, дял от Източна Стара планина, в области Сливен и Бургас, между долината на река Луда Камчия и Карнобатската котловина (Сунгурларското поле). Стидовска планина се издига в южната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 40 км и ширина 8-9 км. На север долината на река Луда Камчия я отделя от Котленска и Върбишка планина. На изток Карнобатският проход (310 м) я отделя от Карнобатска планина, а на запад Сливенският проход — от Сливенска планина. На юг полегатите ѝ склонове постепенно затъват в…

Прочети още

Лешниковска планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска група. Планината има яйцевидна форма, като дължината ѝ ют югозапад на североизток е около 6 км, а максималната ширина в средата — до 5 км. На запад, север и изток склоновете ѝ се спускат стръмно към Трънската котловина, а на юг долината на река Лешниковица (десен приток на Ерма) я отделя от Еловишка планина. Най-високата ѝ точка връх Златарица (1085,5 м) се издига в средната ѝ част, западно от село Студен извор. отводнява…

Прочети още

Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, Софийското, Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000-1100 м. Изградена е от разнообразни скали — гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село Габра се намира мина Чукурово за лигнитни въглища. Планината има 2 дяла — северен и…

Прочети още

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на…

Прочети още