Категория: Планини

Името му произлиза от „Мус Аллах“, или планината на „Аллах“, и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от Курорта Боровец. 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369м. Оттам до хижа Мусала (2430м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха – още близо два часа. На самия връх през 2.10.1932г е построена метеорологична станция. Там…

Прочети още

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус[1], на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus; на славянски: Маторни гори; на турски: Коджабалкан или Балкан, от персийската дума balkaneh – „висок, който се извисява“), е планинска верига на Балканския полуостров (на чието турско име полуостровът е наречен), на територията на България (предимно) и Сърбия. За пръв път името Стара планина се споменава през 16 век. Простира се на запад от Белоградчишкия проход (между община Белоградчик, област Видин и община Княжевац, Зайчарски окръг) до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част…

Прочети още

Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия — от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан. Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600-700 m, със…

Прочети още

Винаровските височини е плоско възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Видин. Винаровските височини се издигат в най-северната част на Западната Дунавска равнина и са разположени между Видинската низина на югоизток и Бреговско-Новоселската низина на северозапад. На североизток се спускат стръмно към десния бряг на Дунав в района на селата Флорентин и Ясен, а на югозапад достигат до долината на Делейнска река, ляв приток на Тополовец. Дължината им от североизток на югозапад е около 10 км, а ширината от северозапад на югоизток – около 7 км. Максимална височина 232.6 м,…

Прочети още

Чудинска е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил[1]. Тя е най-западната българска планина. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7-8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад…

Прочети още

Планината е разположена между Софийската котловина на североизток, Брезнишката котловина на запад и Пернишката котловина на югозапад. На северозапад чрез Радуйската седловина (830 m) се свързва с планината Вискяр, а на югоизток Владайската седловина я свързва с Витоша. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12-13 km. Върховете Дупевица и Добринова скала Манастирски поляни Люлинов рид Манастир „Св. св. Кирил и Методий“ Билото на планината е плоско и се издига на 1100 – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх Дупевица…

Прочети още