Категория: Планини

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на…

Прочети още

Вакарелска планина (среща се като Вакарелски дял, Вакарелски рид или Вакарелски възвишения) e планински рид в Ихтиманска Средна гора. Вакарелска планина е разположена в северозападната част на Ихтиманска Средна гора, като на северозапад и югоизток склоновете ѝ постепенно затъват в Софийската и Ихтиманската котловина. На изток и юг чрез ниски седловини се свързва с останалите части на Ихтиманска Средна гора — ридовете Белица и Септемврийски, на запад долината на Габренска река (ляв приток на Лесновска река, от басейна на Искър) я отделя от Лозенска планина, а на югозапад язовир „Искър“…

Прочети още

Планината се простира от север на юг на около 17 км, а ширината ѝ от запад на изток достига до 12 км. Разположена е в южната част на физикогеографската област Краище като границите ѝ са следните: На изток — Земенският пролом на река Струма я отделя от Конявска планина. На юг — долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от Кюстендилската котловина. На югозапад — долината на река Драговищица я отделя от Чудинска планина. На запад — долината на река Уйнещица (ляв приток на Драговищица) я отделя…

Прочети още

Завалска планина (или Кози гребен, Козя гърбина) е планина в Западна България, Пернишка област, най-западната от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието. Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината и е до 4-5 км. На североизток Ярославската котловина (964 м) я свързва с планината Вискяр, а на югоизток склоновете на крайният ѝ рид Гребен потъват в Брезнишката котловина в района на град Брезник. На югозапад долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделя от планините Ездимирска и Стража, а седловина висока 878 м…

Прочети още

Букова планина е планински рид в централните части на Западните Родопи, южно разклонение на Переликско-Преспанския дял, на територията на Област Смолян. Ридът се простира от север на юг на около 12 км, а ширината му достига до 8 км. На запад високата седловина Превала (Ешекулак, 1687,5 м) го свързва с Переликския дял, на североизток седловината Рожен (1439 м) — с Преспанския дял, а на север седловината Пампорово (1576 м) — с рида Чернатица. На юг се простира до долината на река Черна (ляв приток на Арда), която го отделя от…

Прочети още

Боховска планина е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище. Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 10 km, а ширината ѝ 6 km. На север достига до река Ерма при село Стрезимировци, която я отделя от Милославска планина, а на запад – до десният ѝ приток река Полевица и притокът ѝ Николица. На североизток склоновете ѝ затъват в…

Прочети още