Категория: Планини

Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия — от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан. Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600-700 m, със…

Прочети още

Винаровските височини е плоско възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Видин. Винаровските височини се издигат в най-северната част на Западната Дунавска равнина и са разположени между Видинската низина на югоизток и Бреговско-Новоселската низина на северозапад. На североизток се спускат стръмно към десния бряг на Дунав в района на селата Флорентин и Ясен, а на югозапад достигат до долината на Делейнска река, ляв приток на Тополовец. Дължината им от североизток на югозапад е около 10 км, а ширината от северозапад на югоизток – около 7 км. Максимална височина 232.6 м,…

Прочети още

Чудинска е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил[1]. Тя е най-западната българска планина. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7-8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад…

Прочети още

Планината е разположена между Софийската котловина на североизток, Брезнишката котловина на запад и Пернишката котловина на югозапад. На северозапад чрез Радуйската седловина (830 m) се свързва с планината Вискяр, а на югоизток Владайската седловина я свързва с Витоша. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12-13 km. Върховете Дупевица и Добринова скала Манастирски поляни Люлинов рид Манастир „Св. св. Кирил и Методий“ Билото на планината е плоско и се издига на 1100 – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх Дупевица…

Прочети още

Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. Първоначално планината е била смятана за част от Витоша. За пръв път братя Шкорпил я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана и я обособяват като отделна планина. я се издига в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. На североизток и изток Панчаревският пролом и язовир „Искър“ на река Искър я отделят от Лозенска и Вакарелска планина, части от Ихтиманска Средна гора. На югоизток, юг и югозапад склоновете ѝ…

Прочети още

Живописната природна забележителност водопадът “Вара” или както е по – известен „Гложенският водопад” се намира в края на селото по пътя към близкия град Тетевен. Водопадът е наречен „Вара“ заради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът се намира нависоко, нагоре в гората и прелива всеки път, когато има по – обилни дъждове. Особено забележително е когато през зимата ледове сковат водопада. Ако се разходите в местността около тази забележителност и се вгледате в земята щe видите, че всичко около Вас е посипано с дребни черупки, напомнящи рапанчетата разпръснати по…

Прочети още