Категория: Планини

Сливенска планина е планина, дял от Източна Стара планина, в Област Сливен, северно от Сливенското поле. Сливенска планина се издига в западната част на Източна Стара планина с дължина около 25 km и ширина до 20 km на запад и 5 km на изток. На запад прохода Вратник (1050 m) и долината на Бяла река (ляв приток на Тунджа) я отделят от Елено-Твърдишката планина на Средна Стара планина, а на север долината на река Луда Камчия — от Котленска планина. На изток и югоизток Сливенският проход и долината на Сотирска…

Прочети още

Алабак (от 1942 до 1945 г. Божевец) е планински рид в Западните Родопи, между долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на Област Пазарджик. Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината ѝ е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река – от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) – от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска…

Прочети още

Знеполска Рудина планина или Милославска планина е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица. Северозападна ограда на Трънската котловина. Планината е разположена в най-западната част на Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 185 до гранична пирамида 199 преминава участък от държавната граница между България и Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 10 км, а ширината — до 4-5 км. На запад при попадналото в сръбска територия село Преслап чрез седловина висока 1098 м и…

Прочети още

Лешниковска планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска група. Планината има яйцевидна форма, като дължината ѝ ют югозапад на североизток е около 6 км, а максималната ширина в средата — до 5 км. На запад, север и изток склоновете ѝ се спускат стръмно към Трънската котловина, а на юг долината на река Лешниковица (десен приток на Ерма) я отделя от Еловишка планина. Най-високата ѝ точка връх Златарица (1085,5 м) се издига в средната ѝ част, западно от село Студен извор. отводнява…

Прочети още

Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, Софийското, Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000-1100 м. Изградена е от разнообразни скали — гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село Габра се намира мина Чукурово за лигнитни въглища. Планината има 2 дяла — северен и…

Прочети още

Хисар е възвишение в Средногорието, разположено на северозапад от Бургаската низина, в Бургаска област. Възвишението се простира от изток-североизток на запад-югозапад на 30-35 км, а ширината му е 7-8 км. Разположено е между Бургаската низина на югоизток, Айтоското поле на изток и североизток, Карнобатската котловина на север и Сливенското поле на запад. На северозапад проломът на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) го отделя от рида Терзийски баир на Стара планина, а на север, в района на село Черноград чрез ниска седловина (188 м н.в.) се свързва с Карнобатска планина…

Прочети още