Категория: Маршрути

Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, Софийското, Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000-1100 м. Изградена е от разнообразни скали — гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село Габра се намира мина Чукурово за лигнитни въглища. Планината има 2 дяла — северен и…

Прочети още

Кобилска планина е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група и е разположена между долината на Треклянска река (десен приток на Струма) на североизток, която я отделя от Пенкьовска планина. На югоизток долината на Добридолска река (десен приток на Треклянска река) я отделя от Земенска планина, а на север и северозапад долината на Бъзовичка река (също десен приток на Треклянска река) — от Милевска планина. На запад в района на село Уши чрез седловина…

Прочети още

Тази красива местност е разположена в северните склонове на връх Жални, на около 60 м под върха. Според някои легенди, той е наречен така, защото тук Крали Марко е оплаквал похитената си от турците сестра. Трите чучура дават началото на река Жална.

Прочети още

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска — 65%. Странджа е ниска…

Прочети още

Ихтиманска Средна гора е планински дял в западната част на Средна гора между долините на реките Искър на запад и Тополница на изток. Западната граница започва от Боровецката седловина, спуска се по долината на река Боровецка Бистрица и по река Искър достига язовирната стена на Панчаревското езеро. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад Самоковска котловина и планините Плана и Витоша. Северната граница преминава по южните периферии на Софийската, Саранската, Камарската и Златишко-Пирдопската котловина. Тук чрез три планински прага — Негушевски рид, Опорски рид и Гълъбец…

Прочети още

Планината Мургаш е дял от Западна Стара планина, в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до Ботевградската, а на юг стръмно се спускат към Софийската, Саранската и Камарската котловини. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с Голема планина, а на запад горната долина на река Елешница и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със Софийска планина. На изток долината на река Бебреш (ляв приток на Малки Искър) я отделя от планината Било, а Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я свързва…

Прочети още