Автор: Planinar

Чудинска е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил[1]. Тя е най-западната българска планина. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7-8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад…

Прочети още

Планината е разположена между Софийската котловина на североизток, Брезнишката котловина на запад и Пернишката котловина на югозапад. На северозапад чрез Радуйската седловина (830 m) се свързва с планината Вискяр, а на югоизток Владайската седловина я свързва с Витоша. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12-13 km. Върховете Дупевица и Добринова скала Манастирски поляни Люлинов рид Манастир „Св. св. Кирил и Методий“ Билото на планината е плоско и се издига на 1100 – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх Дупевица…

Прочети още

Водопад Стипцата се намира по течението на Бяла река, под ръба, наречен “Орляка”. Този водопад е съвсем нисък, само 7 метра, но за сметка на това е много пълноводен. Вирът под него е невероятно широк и дълбок за коритото на Бяла река.

Прочети още

Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. Първоначално планината е била смятана за част от Витоша. За пръв път братя Шкорпил я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана и я обособяват като отделна планина. я се издига в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица. На североизток и изток Панчаревският пролом и язовир „Искър“ на река Искър я отделят от Лозенска и Вакарелска планина, части от Ихтиманска Средна гора. На югоизток, юг и югозапад склоновете ѝ…

Прочети още

Живописната природна забележителност водопадът “Вара” или както е по – известен „Гложенският водопад” се намира в края на селото по пътя към близкия град Тетевен. Водопадът е наречен „Вара“ заради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът се намира нависоко, нагоре в гората и прелива всеки път, когато има по – обилни дъждове. Особено забележително е когато през зимата ледове сковат водопада. Ако се разходите в местността около тази забележителност и се вгледате в земята щe видите, че всичко около Вас е посипано с дребни черупки, напомнящи рапанчетата разпръснати по…

Прочети още

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на…

Прочети още