Беласица
Планината се простира в посока изток-запад, като дължината ѝ е 63 km, а средната ширина 7 – 9 km. На север граничи със Струмишкото и Санданско-Петричкото поле, които я отделят от планината Огражден. На изток с Рупелският пролом на река Струма я отделя от Сенгелска планина, а на запад Костуринската седловина (482 m) и проломът на река Тракийна (десен приток на река Струмешница) в Република Македония – от планините Смърдеш и Плавуш. На юг се спуска стръмно към Серското поле, а седловина Дова тепе (306 m) я отделя от Круша планина.
Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели акумулативни и акумулативно-делувиални пластове, които задържат обилни водни запаси. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029,2 m). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951,3 m), Пункова скала (1973,9 m), Дебело бърдо (1950,6 m), Лозен (1897,6 m) и Тумба (1880,3 m), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.
През планината преминават няколко прохода, най-важният от които е Демир капия (1686 m). В миналото те са имали местно значение, но сега поради граничното положение на планината са неизползваеми.
