Година: 2017

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на…

Прочети още

Тази красива местност е разположена в северните склонове на връх Жални, на около 60 м под върха. Според някои легенди, той е наречен така, защото тук Крали Марко е оплаквал похитената си от турците сестра. Трите чучура дават началото на река Жална.

Прочети още

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска — 65%. Странджа е ниска…

Прочети още

Ржана планина е планина в северния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина, област Враца и Софийска област, между Искърския пролом и Ботевградската котловина. По източното ѝ подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина Ржана планина има овална форма с диаметър около 15-16 км. На север Искърският пролом я отделя от Врачанска планина, а на запад и югозапад долината на река Габровница (десен приток на Искър) — от Голема планина. На изток долината на Малката река (десен приток на Искър) и седловина висока 567 м…

Прочети още

Габровските възвишения (или Габровски височини) са хълмисто-ридово възвишение във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Габрово и Велико Търново. Габровските височини се издигат между долините на реките Янтра и Белица, които ги отделят съответно от Черновръшкия рид на запад и Еленските възвишения на изток. На север възвишенията достигат до долината на Дряновска река и левия ѝ приток река Андък, като на северозапад, в района на село Донино седловина висока 537 м ги отделя от платото Стражата. Южната граница на възвишенията се явява и условна граница между Предбалкана и Стара…

Прочети още

Ихтиманска Средна гора е планински дял в западната част на Средна гора между долините на реките Искър на запад и Тополница на изток. Западната граница започва от Боровецката седловина, спуска се по долината на река Боровецка Бистрица и по река Искър достига язовирната стена на Панчаревското езеро. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад Самоковска котловина и планините Плана и Витоша. Северната граница преминава по южните периферии на Софийската, Саранската, Камарската и Златишко-Пирдопската котловина. Тук чрез три планински прага — Негушевски рид, Опорски рид и Гълъбец…

Прочети още