Година: 2017

Лиса планина (до 29 юни 1942 г. Сакар Балкан)[1] е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в области Търговище и Сливен, между историко-географските области Сланник на запад и Герлово на изток. Планината се простира в посока североизток-югозапад с дължина около 30 km и максимална ширина до 15 km. На северозапад чрез полегати склонове се спуска към историко-географската област Сланник, а на изток, с по-стръмни – към историко-географската област Герлово. На запад долината на Стара река я отделя от Еленските възвишения. На север чрез ниска седловина в района на…

Прочети още

Котленска планина е планина, дял от Източна Стара планина, в области Сливен, Бургас и Шумен между долините на реките Голяма Камчия и Луда Камчия. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източния Предбалкан и Източна Стара планина Котленска планина се издига в западната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 40 км и ширина 15-20 km. На север със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а долината на река Голяма Камчия (Тича) я отделя от Лиса планина на Източния Предбалкан. На изток долината…

Прочети още

Местните хора разказват, че някога паднал метеорит и направил голяма дупка, която те нарекли „Ямата“. Дали това е вярно или не – не се знае, но това със сигурност е една от най – интересните гложенски забележителности, смайваща със своите размери и форми. Входът към вътрешността на „Ямата“ е процеп между две огромни скали. Когато преминете през него пред Вас се откриват склоновете и, наподобяващи непристъпните стени на някой средновековен замък. Вътрешността е толкова голяма, че обективът на камерата не може да улови големината й и не дава представа за…

Прочети още

Стидовска планина е планина, дял от Източна Стара планина, в области Сливен и Бургас, между долината на река Луда Камчия и Карнобатската котловина (Сунгурларското поле). Стидовска планина се издига в южната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 40 км и ширина 8-9 км. На север долината на река Луда Камчия я отделя от Котленска и Върбишка планина. На изток Карнобатският проход (310 м) я отделя от Карнобатска планина, а на запад Сливенският проход — от Сливенска планина. На юг полегатите ѝ склонове постепенно затъват в…

Прочети още

Трасето на пътеката минава през равна гориста местност по стар римски път, който съществува от началото на IV в. Римският път е свързвал големия път (Никополис ад Иструм -Августа Траяна – Константинопол) с местността Градище над Габрово, където през IV – VII в. е имало крепост. Пътят започва над с. Боженци и е дълъг около 8 км. От създаването на с. Боженци до сега той се ползва като пряк път до Габрово. През вековете е добре поддържан. С пътя са свързани няколко истории. В началото на XIX в. Богдан от…

Прочети още

Васильовска планина е планина в Северна България, Средния Предбалкан, област Ловеч и Видин с простиране от северозапад на югоизток. Планината се явява най-високата част на целия Предбалкан. Васильовска планина се издига във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан между реките Вит, Бели Вит, Бели Осъм и Калник. На запад и югозапад със стръмни, на места отвесни склонове планината се спуска към долините на реките Вит и Бели Вит, а на север, североизток и изток склоновете са дълги, силноразчленени и полегати към долините на реките Калник (десен приток на Вит) и…

Прочети още