Месец: февруари 2017

Пътеката започва от с. Боженци като първите 15 минути се върви по асфалтовия път Боженци – Габрово. Отбива се вдясно при спа-комплекс “Божена”. Пътеката минава източно от с. Трапезковци и се изкачва по хребета, подсичайки “Черни връх” , който се намира в източна посока. До чешмата е построена дървена беседка и е оформен кът за отдих. Трасето продължава по горски пътеки източно от вр. “Трите чукара”  и излиза на “Голямата Бочуковска поляна”. Следва 10 – 15 минутно изкачване до възвишение с красив изглед към Балкана. Следва спускане около 20 минути…

Прочети още

Изво̀рска планина (или Изво̀рски Рудини) е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил. Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 129 до гранична пирамида 144 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 12 км, а ширината ѝ до 8 км. На югозапад и юг долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя съответно от планините Дукат (в Сърбия) и Чудинска…

Прочети още

Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проходи. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10-12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) — от…

Прочети още

Билото на планината в западната и централната част е плоско, разположено на около 1200 – 1300 m н.в. На изток от връх Колош, в Гологлавските височини и на юг в Поглед планина то се понижава. Западните и южните ѝ склонове, обърнати към долината на река Струма са стръмни, а северните към Радомирската котловина са стъпаловидни. Най-голямо разпространение в планината имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици. В по-малко количество на североизток се намират средноюрски седименти – конгломерати, пясъчници и глини. Второ място по разпространение заемат среднотриаските седименти – варовици…

Прочети още

Чипровска планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от югоизток на северозапад преминава част от държавната граница между двете страни, от погранична пирамида № 315 (седловината Суровичница, 1356 м) до пирамида № 341 (Светиниколски проход, 1386 м). Тези две седловини я свързват съответно с Берковска планина на югоизток и Светиниколска планина на северозапад, а долините на реките Дългоделска Огоста (десен приток на Огоста) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) я отделят…

Прочети още

Името му произлиза от „Мус Аллах“, или планината на „Аллах“, и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от Курорта Боровец. 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369м. Оттам до хижа Мусала (2430м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха – още близо два часа. На самия връх през 2.10.1932г е построена метеорологична станция. Там…

Прочети още