Година: 2016

Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области Софийска, Пернишка и Кюстендилска. Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, а ширината ѝ е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m) и Рила на юг — чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад — към Дупнишката (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част…

Прочети още

Буйновското ждрело се намира край село Буйново, община Борино. Има дължина около 10км. Това е един впечатляващите с красота природни кътове в Родопите и привлича посещението на много туристи. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до с. Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните скали са толкова близо, че оставят у Вас впечатление, че може да прескочите отсреща. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население “Вълчия скок”. Жителите на съседното село Буйново разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за…

Прочети още

Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките Стряма на запад и Тунджа на изток. На север достига до южните части на Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловина и Межденишкия пролом на река Тунджа, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина и Ямболското поле. Чрез планинският праг Стражата (Кръстец) на север се свързва с Калоферска планина, дял от Стара планина. Дължината ѝ от запад на изток е 153 км, а ширина от 35 км в средата до 5 км на изток….

Прочети още

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 25 km, а ширината ѝ е 6-7 km. На североизток и югозапад склоновете ѝ постепенно затъват съответно в Пернишката и Радомирската котловина. На запад Чардакския пролом на река Струма я отделя от планината Черна гора, а на югоизток най-горното течение на Струма — от Витоша. Южно от село Боснек чрез седловина висока 933 m двете планини (Голо бърдо и Витоша) се съединяват. Билото на планината е разположено на 1000-1100 m н.в., а склоновете ѝ са слабо наклонени, обезлесени и набраздени от…

Прочети още

Гламата е изолирано възвишение в Северозападна България, Западна Дунавска равнина, област Монтана. Гламата е изолирано възвишение в Западната Дунавска равнина на границата с Предбалкана, издигащо се югозападно от село Клисурица, Община Монтана. Западните и северните склонове на възвишението са стръмни и се спускат почти отвесно (денивелация от 80 до 100 М) над язовир „Клисурица“ и долината на река Селска бара (горното течение на река Цибрица). На юг чрез ниска (около 280-290 м) седловина се свързва със северния склон на Широка планина, част от Предбалкана. Максимална височина връх Гламата (333,8 м),…

Прочети още

Камчийска планина (от 29 юни 1942 г. Тичанска планина, официално името Камчийска планина не е възстановено, но се използва в научната литература и в картографията)[1] е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в области Варна и Бургас, между река Луда Камчия и Черно море. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източна Стара планина. Камчийска планина се издига в най-североизточната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 55 km и ширина 10 – 15 km. На запад проломът на Луда…

Прочети още