Троянска планина

Троянска планина е планина в западната част Средна Стара планина, в областите Ловеч и Пловдив, между Рибаришкия проход и Калоферска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Западно от Троянския проход в миналото е била известна като Кенда Балкан.

Троянска планина се издига в западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 км и ширина от 10 км на запад до 30 км на изток. На запад Рибаришкия проход (1570 м) я отделя от Златишко-Тетевенска планина, а на изток долината на река Черни Осъм, седловина висока 1950 м и долината на Стара река я отделят от Калоферска планина. На север склоновете ѝ постепенно прехождат в Троянските височини, а на северозапад чрез седловината Богое (1238 м н.в.) се свързва с Васильовска планина на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към централната част на Карловската котловина.

Билото на планината е широко и плоско, разположено на 1600-1750 м н.в., по-високо в най-източната и най-западната част. Най-висока точка е връх Левски (Амбарица, 2165,5), разположен в най-източната ѝ част, а други по-високи върхове са: Лепенят (1696 м), Козя стена (1670 м), Ушите (1637 м), Сиврията (1522 м) и др.

Южните ѝ склонове обърнати към Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от левите притоци на река Стряма, заети от големи наносни конуси. Северните склонове са дълги и дълбоко разчеленен от реките Бели и Черни Осъм и техните начални притоци и между долините им са се образували дълги и полегати напречни ридове: Кози дял, Кладни дял и др.

Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинална структура. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали, триаски и юрски пясъчници, мергели, мергелни глинести лиски и варовици. Почвите са кафяви горски и планинско-ливадни. Южният склон е обезлесен, скалист, с тревна растителност и редки гори от бук и габър, запазени само по долините на реките. Високите пояси на северния склон са обрасли с гъсти букови гори, а ниските са обезлесени и голяма част от тях заети от обработваеми земи. Билото е скалисто, на места покрито с високопланинска тревна и храстова растителност. Около връх Козя стена расте еделвайс.

По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Сопот и селата Анево, Иганово, Кърнаре и Христо Даново, а по северното — селата Черни Осъм, Балканец, Бели Осъм и Чифлик.

Троянска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Стенето“ и „Козя стена“. В планината са изградени 6 планински хижи: „Хайдушка песен“, „Козя стена“, „Дерменка“, „Добрила“, „Незабравка“ и „Яворова лъка“. Северно от Троянския проход се намира курортният комплекс „Беклемето“.

По цялото ѝ южно подножие, от село Розино до град Карлово, на протежение от 26 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ — София — Карлово — Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас.

В централната част на планината, през Троянския проход (Беклемето, 1526 м), от Троян до Кърнаре, на протежение от 22,7 км преминава участък от второкласен Републикански път II-35, Плевен — Ловеч — Троян — Кърнаре.