Котленска планина
Котленска планина е планина, дял от Източна Стара планина, в области Сливен, Бургас и Шумен между долините на реките Голяма Камчия и Луда Камчия. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източния Предбалкан и Източна Стара планина
Котленска планина се издига в западната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 40 км и ширина 15-20 km. На север със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а долината на река Голяма Камчия (Тича) я отделя от Лиса планина на Източния Предбалкан. На изток долината на река Герила (десен приток на Голяма Камчия), Върбишкия проход (870 м н.в.) и долината на Садовска река (ляв приток на Луда Камчия) я отделят от Върбишка планина. На запад долината на Стара река (десен приток на Янтра) и прохода Вратник (1050 m) я отделят от Елено-Твърдишката планина на Средна Стара планина. На юг долината на река Луда Камчия я отделя от Сливенска и Стидовска планина, части от Източна Стара планина
В западната част на планината на юг се отделя високият рид Разбойна и в него се намира най-високата ѝ точка връх Разбойна (1128 m). В най.западната ѝ част, в непосредствена близост до прохода Вратник, на 42°49′14″ с. ш. 26°12′42″ и. д. се извисява връх с височина 1106,6 m, който се явява най-висок за самата планина. През средата планината се разделя от Котленския проход (685 m), като на на запад от него планината се нарича Сухи дял, а на изток — Бели брегове и тук най-високата точка е връх Злостен (Каракуз 1053 m). Билото на западния Сухи дял е тясно, а северните му склонове са стръмни. Котленска планина се явява важен хидрографски възел. От нея извират реките Голяма Камчия и Луда Камчия (съставящи на река Камчия), Стара река (десен приток на Янтра), Герила (десен приток на Голяма Камчия), Котленска и Медвенска река (леви притоци на Луда Камчия).
Планината е оформена върху Котленската антиклинала и е изградена от юрски и кредни варовици, пясъчници и мергели и е ограничена от ясно изразени на терена разломи. Има силно развити карстови форми — пещери (Козята пещера, Приказка, Дряновска пешера, Орловите пещери, Черната дупка, Мъгливата, Ледника, Черни извори, Маарата, Малката Маара, Ледницата и др.), пропасти и карстови извори. На север почвите са плитки кафяви горски и светлосиви горски, а на юг — излужени и оподзолени канелени горски почви. Котленска планина е силно залесена — във високите части от букови гори, а по склоновете — предимно дъбови гори. Билото ѝ е обезлесено и затревено.
В централната част на планината е разположен град Котел и селата Жеравна, Нейково, Катунище и Медвен, а по периферията ѝ: на северозапад — Стара река, Кипилово, Зайчари и Боринци; на север — в Област Сливен — Тича, Филаретово, Малко село и Ябланово, в Област Шумен — Крайгорци, Чернооково и Божурово; на югоизток — в Област Бургас — Садово и Дъбовица; на юг — Раково и Ичера.
В планината са създадени три защитени местности: „Ардачлък“ (в северозападната част), „Орлицата“ (източно от Котел) и „Маарата“ (в източната част)
