Берковска планина
Берковската планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по част от билото ѝ от югоизток на северозапад преминава държавната граница между двете държави, между пограничните пирамиди от № 304 (връх Сребърна 1931 м) до № 315 (седловината Суровичница). На северозапад чрез седловината Суровичница (1356 м) се свързва с Чипровска планина, а на югоизток Петроханският проход (1410 м) и долината на река Нишава я отделят съответно от планините Козница и Понор, които са части от Западна Стара планина. На североизток чрез дълги и полеги склонове се спуска към Берковската котловина и долината на река Огоста. На юг чрез седловина висока 1129 м, източно от себо Губеш се свързва с планината Вучибаба, а на югозапад, на територията на Сърбия, долината на река Височица (Комщица, Темска река, десен приток на Нишава) я отделя от планината Видлич, която също е част от Западна Стара планина.
Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 40 км, а ширината — 20 км. Най-високата точка е връх Ком (2015,8 м), разположен на 8 км по права линия югозападно от град Берковица.